История на църквата в село Енчевци
от Теодора Илиева
Построяването на църква както в миналото, така и в наши дни, е знаково събитие в историята на всяко едно селище, което отразява духовния подем и стремеж към културен просперитет на населението. Църковният храм освен с общоизвестните си религиозни функции, но също така и със своя символен характер, се явява материалното изражение на единението и духовната мощ на общността в неговия ареал като неделима част от българския народ и носителка на българската национална гордост.
Да се построи църква преди Освобождението на България не е било лесна задача. Повечето действащи християнски храмове са съществували преди падането под османска власт или за изграждането на нов храм населението е трябвало да докаже, че на мястото е съществувал такъв, който е бил разрушен и да поиска специално разрешение /султански ферман/ за възстановяването му.
В началото на 19 в., според една версия след Кримската война, според други – след Руско-турската през 1829 г., се променят редица закони в Османската империя и получаването на разрешение за строеж на християнски храмове се облекчава. В този период започва активен строеж на нови църкви в цялата страна. Тогава започва и строежът на църквата ‘’Св. Успение Богородично’’ в село Енчевци - втората в района, след Тревненската църква ‘’Св.Архангел Михаил’’.
Предстоятели за строежа на храма били неколцина благочестиви българи с инициатор Колю Радев Гаджев от колиби Горни Радковци и неговата съпруга Станка, отличаваща се със своята жива вяра в Бога. Тя била родом от габровското село с.Генчевци, от рода Йонови.
Колю Гаджев два пъти намирал имане. В началото искал да построи манастир в местността ‘’Кръстевец’’ или Киселковските стени. После обаче се отказал от това си намерение. Един ден събрал селяните и първенците от всички колиби на Енчевската околност, купил три ведра вино и говорил с жива вяра на събранието. Всички единодушно решили да построят храм в колиби Енчевци.
След взетото решение дядо Колю отишъл в Трявна при каймаканина да иска разрешение, който от своя страна го изпраща до Високата порта в Цариград за ферман. Връща се обратно на село, нарамя дисагите и на 24.10.1843 г. изпратен от много народ стига до Бургас, където с гемия се отправя за Цариград. Общо 2 пъти ходил до Цариград Колю Гаджев, ходил и при гръцкия владика Неофит в Търново да иска разрешение за отделяне на Енчевския район като нова енория. Ферманът за построяването на църквата, издаден в Цариград, се съхранява във Великотърновската митрополия.
По обичайното право трябвало да има 2 часа път с кон от църква до църква и затова идва представител на владиката /според някои източници и самия владика/, да огледа мястото, където ще се издига бъдещия храм. Понеже разстоянието от Трявна до Енчевци е около 10 км, дядо Колю решил го прекара през обиколен път от Трявна през с.Николаево, м.Сечен камък и оттам към Енчевци. Окончателното разрешение е получено през 1846 г.
За строежа на новия храм било избрано най-хубавото място в селото, където още преди 1800 г. имало метох, а по-късно се разполагало килийното училище. Към момента имотът бил собственост на дядо Маню Живков /прадядо на Дан Колов/, а Колю Гаджев му броил 800 гроша и го откупил заедно със стара къща.
След като осигурил мястото, дядо Колю тръгва из цяла България, стига чак до Черно море, да събира дарения за построяването на храма.
През това време селяните с меджия /доброволен труд/ събирали материали – камъни, пясък, дървета.
За майстор на църквата бил спазарен прочутият Уста Димитър Сергюв от Трявна. Селяните го замолили на направи красив храм като на източната страна постави украшение – слънце. На западния вход на черквата пък, който е изработен от каменен кевгир, има вдълбани в камъка релефни резби, варосани отгоре.
Новата църква била голяма, от манастирстки тип. Църквата е била готова на 6 април 1847 г., а започната на същата дата през 1846 г. /според летописа на поп Йовчо основанието на храма било на 8 април, докато на входа на църквата ясно личи датата 6 април 1847 г./
‘’1847, 8 април - ходихме до Енчовци за основание на храма ‘’Успение на Пресвета Богородица’’ – аз, иконом поп Йоаникий и сина ни Николай йерей и епитроп поп Димо.’’
Едновременно със строежа на църквата, започнало и изработването на иконостаса и олтарните врати. За марангоз спазарили поп Кою Витанов от Трявна, като заръчали, че иска да им изработи най-красивия иконостас срещу 112 жълтици. При откриването на църквата иконостасът не бил готов. Завършеният иконостас е един от шедьоврите на тревненската школа. Според данни на краеведа Богомил Даскалов изработката на иконостаса е дело не само на поп Кою Витанов. След като започнал работата си по темплото поп Кою Витанов, издялал ‘’зара лъчи’’. Това не се харесало на друг марангоз - Колю Лафчиев от Новаковци и той кандардисал енчовчани да дадат нему да доизкара темплото /долната му част/.
Иконите, с малки изключения, са рисувани от известния тревненски зограф Йоаникий папа Витанов, брат на поп Константин /Кою/ Витанов.
Освещаването на храма станало на 31 юли 1849 г. с голямо тържество.
За събитието четем в бележките на поп Йовчо:
‘’1849, 31 юли – освети се черквата ‘’Успение на Пресвета Богородица’’ в Енчовци от Неофит Търновски; бяхме и ние от свещениците аз, иконом поп Йоаникий, и епитроп поп Димо, и сакелион поп Димо; и поп Кою, и сина ни поп Никола; и запопиха от Габрово поп Христовия брат поп Димитра и от Габровския манастир Никодим йеродякон, и направиха анагност Петра на Димитър Сергиев; ние бяхме вседомовно на обновата на тази черква с жените и внуците си – Йоаникий анагност, син на папа Николай и сестрите му Анастасия и Теодора.’’
Пръв свещеник в новопостроения храм е поп Кою Витанов. Той отварял църквата в неделни и празнични дни, първоначално с поп Генко, после с поп Белчо и поп Димо младия от Трявна. Според едно писмо от Търновската митрополия от 1870 г. богослуженията в Енчовци се извършвали от 28 години т.е. от 1842 г. като 6 години без черква и 22 с черква /1848/
Не всичко обаче било спокойно. Така през 1870 г. селяните от колиби Енчевци се разбунтували срещу свещениците и пуснали официално писмо до Търновската митрополия, с искане действащите свещеници да бъдат изгонени и на тяхно място да бъдат назначени други от друга енория. В отговор на това те получили писмо от Търновската митрополия, в което са упрекнати за действията си и посъветвани незабавно да се извинят и помирят със свещениците.
Явно негодуването на местните жители оказало ефект и скоро след това през 1872 г. официално бил назначен за свещеник поп Симеон поп Стефанов Караджов от с.Шипка. Според запазените данни, той първо дошъл в селото, като килиен учител и по-късно бил ръкоположен за свещеник. Живеел в старата къща до църквата.
Свещеник Симеон Караджов, или както го наричали селяните поп Шино, бил известен със своята начетеност и с това, че обичал да се шегува със селяните, за което се разказват множество анекдоти. Поп Шино не останал далеч и от борбите за национално освобождение. Той леел куршуми в църковната къща, приемал самия Левски в дома си. По време на последното си идване в Трявна на път за Соколския манастир, Левски се отбива в с.Енчевци, и според преданието дори пее в Енчевската църква. По време на Априлското въстание в Трявна същият поп Шино изпраща бележката до Михал хаджи Икономов за начало на въстанието.
С спомените си Иван Продев - внук на поп Шино, разказва, че през 1873 год. в памет на своята родственица Деля, починала същата година от тежката болест /коремен тиф/ поп Симеон Караджов посадил две липи от двете страните на храмовия олтар, донесени от коритото на „Бялата река”. В корените на липата, посадена от южната страна е било положено тялото на покойната и поставена паметна плоча, която по-късно изчезва вероятно счупена или открадната.
На 7 декември 1875 г. черквата е осветена отново от Доростоло-червенския митрополит Григорий, във връзка с обособяването на независимата българска църква.
Във време на освободителната война около двора на църквата е бил разположен лагер на Казашки полк, който полк в последствие е бил преведен от Георги Живков /вуйчо на Дан Колов и един от строителите на храм-паметника ‘’Шипка’’/ през върха „Мъхченица”, за върха „Св. Никола” при с. Шипка.
В стиховете на Николай Марангозов може да открием настроението в селото след Освобождението.
В Енчевци бие клепало
За благодарствен молебен
Всички колиби – на църква
Цяло Късовци се стъква...
Пада сняг стипкав и дребен.
Стигаме църквата пълна
Като по Коледа с хора.
Попът тъй пя и говори –
Сякаш ни всички погълна.
През 1880 г. се извършва преустройство на църквата от майстор Събко Генков – Пашата, родом от с.Гуглевци. Той повдига зидовете с 50 см, прави притвор на колони, върху които стъпва балкона /женското отделение/. Дъсчената камбанария по това време е с метално клепало.
Поп Шиньо служи до 1894 г. , след което според една версия изчезва безследно, отведен от служители от режима на Стамболов, според друга – се прибира в родното си село Шипка, където умира и е погребан.
Към 1894 г. църквата притежава в имоти 380 декара гори, заедно църковен двор с размер от 1876 кв.м.
На мястото на поп Симеон Караджов в Енчевската църква идва поп Златю Ангелов от Трявна /1896/. Свещеник Златю Ангелов си построява къща с доброволен труд, която след напускането на селото продава. Той служи до 1929 г. и след това бива отстранен. От 1929 до 1930 служи поп Ною Янев от плевенското село Дъбник. През 1931 г. за свещеник е ръкоположен поп Петър Киселков от с. Геша, Дряновско. Поемайки много обеднялата църква, но с нови настоятели Енчо Белчев, Никола Христов и др., той започва активна религиозно-просветна дейност. Наред с това започва и основен ремонт на храма – махат се плочите от пода и се заменят с дървено дюшеме, прави се нова тухлено-бетонна камбанария, отлива се на място 200 кг камбана, огражда се артиката с железни рамки и се зазстъклява, построява се голяма, двуетажна, църковна вече къща на горния ъгъл на църковния двор. Изкарва се долния етаж и свещеника влиза да живее в нея. Прави се хубава каменна ограда на целия църковен двор с телена мрежа отгоре.
Така неуморно работи свещеник Петър Киселков до 23 септември 1944 г. навечерието на Кръстовден, когато изчезва безследно по деветосептемврийските събития.
На 25 септември 1944 г. архиерейският наместник в Дряново спешно съобщава на Великотърновския митрополит Софроний, че отец Петър Киселков от с. Енчевци е арестуван в селския участък на Плачковци, макар да няма сведения, че „се е проявявал по отношение на комунистите“. От престоя на отец Петър Киселков в участъка няма запазени протоколи от проведени разпити или други документи. Заедно с други задържани той е откаран в Дряново, след което следите му се губят. Писмото, с което на 5 октомври 1944 г. Великотърновският митрополит Софроний се застъпва за него пред председателя на Отечествения фронт в Дряново, очевидно остава без последствие.
На 12 ноември 1944 г. църковното настоятелство при храма в Енчевци разглежда на извънредно заседание въпроса за свещеник Петър Киселков, който е „в неизвестност от много дълго време, т.е. от 9.IX.1944 г.“, и решава да предложи на църковните власти той да бъде освободен от длъжност. Протоколът от заседанието е изпратен на архиерейския наместник в Дряново с придружително писмо, в което се казва: „По нареждане на комитета [на] ОФ трябва да освободите досегашния енор. свещеник Петър Ст. Киселков от енорията ни и назначите друг на негово място с избор“. В писмото се съобщава също, че вече има кандидат за това място, който се подкрепя от комитета на ОФ, църковното настоятелство и енориашите. Архиерейският наместник отговаря отрицателно, като се аргументира, че енорията още не е овакантена.
След известно време един овчар намира в местността „Сечен камък“ части от тялото на отец Петър Киселков, които позволяват то да бъде идентифицирано.
След отец Петър Киселков енорията се поема от поп Константин Андреев от Боженци, свещеник в Плачковци. След него идва свещеник Коларов от София, пенсионер, който стои за кратко и си отива. След него за кратко служат един свещеник от село Темлиско, Горнооряховско; Димитър поп Златев от Трявна, йеромонах Хрисант и йеромонах Никифор. След тях енорията се завежда от двама свещеници Георги Пеев и Никола Цони от Трявна. Свещеник Никола Ил.Цони влага загриженост и започва ремонт на църквата и попската къща. Прекарва електрическо осветление в олтара, пребоядисва цокъла на църквата и освежава външно фасадата.
На 14 август 1954 г. в манастира ‘’Св. Йоан и Зелениковец’’ се ръкополага за свещеник Лазар Христов Лазаров, родом от горнооряховското село Орловец, а на следващия ден за свещеник в енорията в с. Енчевци. На 19 септември богомолци и свещеници го посрещат на края на селото, след което е въдворен от Дряновския архиерейски началник Стефан Павлов на скромно тържество.
През месец октомври 1955 г. започва измазване на църквата със заплащане и доброволен труд.
През април 1956 г. се инсталира полилея, който представлява венец от електрически крушки ‘’миньонки’’ и певницата.
Към 1 ануари 1957 г. енорията брои 230 къщи с 800 жители православни християни; иноверци и инославни няма.
На 24 февруари 1957 г. по инициатива на свещеник Лазар Христов започва набиране на материали за изтъкаване на пътеки за църквата. Пътеките за изтъкани от баба Минка Енчева Петкова от с.Енчевци, без заплащане.
На 27 февруари 1958 г. църковното настоятелство взема решения да се изрисуват стенописи в църквата, като всички необходими документи са утвърдени лично от Великотърновския митрополит Софроний.
С доброволен труд на жителите на селото стените са пребоядисани, а същинското изписване на храма е започва на 20 октомври 1958 г. и завършва на 10 декември същата година. Фреските са дело на художника Пантелей Сеферов от София.
Църквата ‘’Св. Успение Богородично’’ в село Енчевци е обявена за паметник на културата от национално значение, обнародвано в ДВ бр.22 от 18.03.1975 г.